На 27. 12. 2023 г. почина
отец Боян Саръев – един от най-ревностните
и достойни свещеници у нас. Неговият
живот бе жива проповед! Той изпълни
това, което е дълг на всеки духовник. С
риск за живота си обърна към Христа
безброй много хора, най-вече мюсюлмани,
които навярно никога няма да забравят
неговата всеотдайност и огнена вяра!
Едни от любимите му думи, които често
повтаряше бяха: “Идете, научете всички
народи, като ги кръщавате в името на
Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). И
той ги изпълни. Буквално. На дело. В
негово лице загубихме истински
равноапостол, който историята винаги
ще помни!
От книгата на отец Боян
Саръев „Гласът на викащия в пустинята“:
„После дойде болестта.
Неочаквана, неканена и подла. Мама
разказва, че първо съм отслабнал, после
онемял и накрая осакатял. Заприличал
съм на гълъбче. Водили ме по баячки и
знахарки, но нищо не помагало. Зачакали
ме да умра... Нямам спомен за тези мъчителни
месеци на борба между границата на
живота и смъртта. Добре обаче си спомням
оздравяването. Не изпитвах страх.
Всъщност не разбирах какво точно става.
Тялото ми беше леко и се чувствах в
безтегловност. Понякога баща ми слагаше
ръка на челото ми и хващаше ръката ми
и, без да проговори дълго, гледаше големия
джобен часовник, мама припряно шеташе
из къщи, а аз с нетърпение чаках да се
стъмни, да си легнат всички и заспят.
Тогава в стаята влизаше едно момче,
по-голямо от мен. То не беше от нашето
село. Беше много красиво, с лице като
малка луна, от което струеше светлина,
а златни къдрави коси украсяваха изящната
му главица. Беше облечен в ярки, цветни,
лъскави дрехи. Макар стаята да беше
неосветена и тъмна, добре го виждах,
защото цялото светеше. Винаги заставаше
до вратата и ме гледаше много мило. Нищо
не ми говореше. И аз не можех да му кажа
нищо, защото бях онемял от болестта. Но
и на двамата ни беше достатъчно да си
мълчим. То идваше всяка нощ, докато
оздравея. После се изгуби и повече не
го видях. След години, когато за първи
път влязох в църква, го видях на стената.
Познах го веднага и се сетих, че не му
бях благодарил.“
Ще споделя нещо, което
може би малко от вас знаят. Отец Боян
Саръв ми послужи за пример в романа
„Смисълът в живота“. Главния герой –
помакът Исмаил, който приема православието
и става монах с името Павел – е негов
косвен прототип. Разбира се, историята
е измислена и приликата е нищожна, но
епохалното дело, извършено от отец Боян
през деветдесетте години на миналия
век в Родопите ме вдъхнови при писането
на тази книга. През лятото на 2019 г. я
представих и в Кърджали, в двора на
храма, в който служеше отец Боян Саръев.
После започна кампания за събиране на
средства с желание да се направи филм
по нея. Но три години по-късно, за
съжаление, все още не се бе случило нищо.
Затова през 2022 г. написах „Не затваряй
очи“ с намерение да опитам тогава по
нея да се направи филм. Отецът благослови
новата книга и написа предговора към
нея. И, скоро след това, чудото се случи!
Когато той научи, че ще се прави филм
по „Не затваряй очи“ каза, че това е
по-доброто решение и, че Бог си знае
работата, защото в „Смисълът в живота“
има противопоставяне между християнството
и исляма и това вместо да обедини народа
би го разединило. Докато историята в
„Не затваряй очи“ е общочовешка и
затова тя е по-добра. Както вече знаете
филмът се снима в момента и скоро, надявам
се, ще е готов. Това ще е първия православен
християнски филм у нас, който заради
благословението на отец Боян Саръев
завинаги ще остане свързан с него. Поради
това и винаги ще съм му признателен и
благодарен. Такива велики българи като
него се раждат рядко. Наистина много
рядко. Бог да го прости!
Интервю с отец Боян Саръев:
ТУК
Още от отец Боян Саръев:
ТУК